По стъпките на геолога - една разходка из Източни Родопи

15:17



Здравейте красавици!
 В днешния пост, който е малко по-различен от обичайните за блога, ще ви разкажа за едно малко пътешествие, което си направихме през изминалата седмица. Главната цел на пътуването беше да разпусна след дългото учене и да подишаме чист въздух, а и да се нагледаме на прекрасни родопски гледки. Дълго се чудихме къде да отидем, но бързо се сетихме, че почивката ни съвпада с практиката на студентите по геология, които са първи курс (Софийски университет). За мен беше голямо удоволствие да си припомня студентските години и най-хубавата ни практика от всички, които сме имали. Успяхме и да си съберем доста хубави минерали и образци, с които да си попълним колекциите. Практиката, която се провежда с първокурсниците е свързана с обиколка на Източни и Западни Родопи, като крайната им точка е с.Черноморец. Ние се включихме някъде по средата, в обиколката им на Източните Родопи. Снимките, които ще ви покажа са предимно пейзажни, тъй като всеки ден тръгвахме на терен със студентите в 8 ч. сутринта и се прибирахме към 6-7 часа вечерта, нямахме голяма възможност да разглеждаме градовете и селата, през които преминавахме. Местата, на които спирахме са предимно с геоложко значение, но са уникални за страната ни и предполагам, че биха ви били интересни. Ако този пост ви е интересен, много се надявам да е така, с най-голямо удоволствие мога да ви разкажа и за други такива места в България, които сме посетили по време на практиките ни през изминалите години. Аз лично се удивих какви места има в нашата страна - чиста природа и геоложки чудесии, скрити от погледа на хората. В някои от снимките ще ви покажа и минералите, които намерихме.

Крайната точка на първия ден от пътуването беше гр. Крумовград, където трябваше да преспим, и където беше срещата ни със студентите и преподавателите. Дълго се чудихме как да направим маршрута си удобен и сравнително бърз и решихме да пътуваме по магистрала "Тракия". Единият от вариантите, който за мен е най-приятен от към гледки е този през гр. Асеновград, покрай река Въча и през гр.Кърджали, но завоите и трафика по този път не са приятни за шофьора. За това минахме през гр. Първомай и продължихме към гр.Кърджали. Минахме през малки селца, сгушени и притихнали между Родопските възвишения. През целия път ни преследваха упорити буреносни облаци, но все пак им се измъкнахме, когато навлязохме в планинската област :)





Нямаше как да пропусна да изпробвам зуума на новия фотоапарат и това е резултата - сега вече знам подробно от какво щъркелите си правят къщичките :) 


В Родопите най-често се срещат магмени (и вулкански) образувания, в резултат от различни процеси, протекли през геоложкото минало, но тъй като това е нещо като пътепис не мисля да ви занимавам с такива подробности :) Първата ни спирка от пътешествието беше Ахатовото находище "Гледка" до гр. Кърджали. Из нивите около пътя за гр. Момчилград се намират страхотни образци на ахати, а в далечината се разкрива гледка към вулкана Дамбълък и вулкански изливи. 


Гледка към вулкана Дамбълък

Ако някой ден минете по този път и в страни по нивите видите хора, подскачащи като радващи се маймуни на бонбон, да знаете, че са геолози :D Няма как по друг начин да ви опиша картинката, която представлявахме, когато намираме ахати из разораните ниви :) A ето какво предизвика радостта ни:


Ахатите в повечето случаи са заровени в почвата и трябва да се търсят в скоро разораните ниви, имат често формата на яйце с кафяв цвят. За състав и други  подробности няма да говоря, ако на някой му е интересно какво съдържат самите ахати и какъв тип са може да пита в коментарите, аз съм готова да дам всякаква информация, която ви интересува :) В тези, които ви показвам на снимката ми харесва това, че има образуван аметист и леко опушен кварц, което ги прави добри образци за колекцията ми. 

Продължаваме нататък...

По пътя за гр.Крумовград не успяхме да спрем никъде, тъй като бяхме притиснати от времето, за това ще ви разкажа за ден втори от нашата мини-обиколка. Тук вече се движехме с колегите ни геолози. Това е може би един от най-тежките преходи, които сме имали като студенти. странното е, че когато бях първи курс прехода ми се стори много дълъг, а сега беше доста приятен и кратък. Тръгнахме от гр. Крумовград към с. Аврен, което се намира близо до границата ни с Гърция. Не мога да ви опиша какъв кеф беше да установя, че нямаме обхват на телефоните...е разбира се на студентите не им беше много приятна тази подробност, но от тук нататък често ще попадат на такива места, в които новите технологии нямат значение :) След с. Аврен беше време да включим крачетата си на вълна "дълго ходене" :) Маршрута ни беше с дължина около 6 км през пътечки и места, където не беше стъпвал човешки крак, а заветната цел беше находището на актинолит и вермикулит "Аврен".  По пътя успях най-накрая да видя и речен рак:


А така изглежда един геолог в действие, винаги с чук до себе си :)))



А ето и каква беше целта на прехода в Авренската джунгла, след преминаване през гъсти шубраци, високи треволяци, реки без мостчета и близки срещи с различни представители на животинския свят:


Актинолит (зеленото - тази разновидност се нарича още смарагдит, заради зеления си цвят) и вермикулит (бялото -не се вижда добре на тази снимка).


На връщане към автобуса ни понаваля малко, но това е риска на професията - 30 градуса пек и мор на отиване и вятър и дъжд на връщане :) Вечерта прекарахме в заслужена почивка и обилно хапване на различни родопски ястия.

На другия ден тръгнахме в посока гр. Тополовград, където беше и последната ни нощувка. От там студентите се отправят към с.Черноморец за последните дни от практиката си. Но преди да стигнем Тополовград имахме няколко спирки, едната от които ми е любима, защото мястото е уникално по рода си и основателно може да бъде определено като Геоложки парк (вулканоложки), като се надявам някой ден наистина да бъде зачетено официално с такъв статут.
Пейзажите така се настаняват в главата ми - никога няма да ги забравя. Всичко това, за което ви разказвам се намира в района на язовир Студен кладенец, по пътя за гр.Ивайловград.


Тук няма да ви разказвам много, само ще спомена, че скалите, които се наблюдават са магмени, от няколко генерации, точно за това и мястото е уникално от геоложка гледна точка, тъй като тук се виждат най-ясно няколкото етапа на изливане и застиване на магмата. Освен това формата, на магмените образувания е много интересна, няма да ви казвам геоложки термини, но по външен вид приличат на големи квадратни колони. А ето и снимките:






Първи опит за панорамна снимка...





... и втори опит за панорамна снимка...


..голямата изненада- малко водопадче, което по време на нашата практика през 2008г. не съществуваше...






...една снимка на моя милост най-накрая :)




Имам още хиляди снимки и искам вичките да ги кача, но ако го направя рискувам поста да стане километричен. Надявам се да ви е било интересно и приятно и тъй като не мога в един пост да побера всички места, на които бяхме, мисля да направя и втора част, в която да ви разкажа за Счупената планина, Скалните гъби, Каменната сватба и находището на гранати до гр. Тополовград. Мисля, че втората част ще бъде още по-интересна, за това следете блога, обещавам много скоро да ви покажа още красоти от Родопския край.


Love you,

XOXO





You Might Also Like

13 коментара

Zori D.. Предоставено от Blogger.

Follow by Email