Тайната на скалите - Белоградчик

21:06



След като установих, че почти всички снимки за подготвяните ми пътеписи са безвъзвратно изгубени ужасно се ядосах, но после си дадох сметка, че това е един добър повод за нови пътувания на вече познати,а и не до там места. 
Миналата седмица работата ми ме отведе на едно страхотно място в България, което не бях посещавала никога, и което успя да ме омагьоса и очарова. За съжаление пътуването беше кратко, а и служебно, така че нямахме много време да обиколим всички възможни места около Белоградчик, но и тези, които видях ми бяха достатъчни за да превърнат този район в една бъдеща дестинация за обстойна обиколка.


Белоградчик...свързвам това име с нещо магическо, нещо необяснимо и много потайно. В тази публикация няма да видите нещо невиждано досега, но все пак исках и аз да ви разкажа за нещата, които видях и почувствах докато разглеждах и снимах тези скали, тайнствено надвиснали над гр. Белоградчик. Имахме малко проблеми със силен вятър и лек пролетен дъжд, но те не ни спряха по никакъв начин.

И така... да започнем разходката...

Град Белоградчик е малък град в Северозападна България, област Видин, на около 200 км от гр.София (в зависимост от пътя, който сте избрали). Разположен е в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Района предлага много възможности за туризъм, спорт, алпинизъм. Града е и един от най-интересните и посещавани туристически обекти. За съжаление населението намалява - тенденция, която се наблюдава в целия регион.


В града се намира Белоградчишкия исторически музей, който разполага с над 6000 експоната. 
Историческия музей се помещава в "Пановата къща", която е идеален представител на западно-българската възрожденска архитектура. Музея е основан през 1970г., а къщата е построена през 1810г., и е обявена за паметник на културата. В музея можете да видите експонати отразяващи Османския период и Възраждането, като може би най-голяма част от експозицията е за въстанието през 1850г., което се смята и за едно от най-масовите въстания по нашите земи, и чиито център е гр.Белоградчик. Музеят е изключително богат от към експонати и ако имате възможност непременно го посетете.
Природонаучния музей от своя старана е особено интересен за посещение, тъй като в него има експозиция от множество експонати, които много добре представят биологичното разнообразие на Северозападна България.


Когато тръгнете по главната уличка на града и подминете историческия музей ще видите надвиснали скалите на крепостта "Калето". Има табелки, които ще ви упътят за пътя до там, който е асфалтов и има достъп с кола и автобус. 


За тези, които обичат да качват стълби, има и пряк път, който се намира точно преди джамията. Доста неугледен вид и занемареност от всякъде, така че има голяма вероятност и да ги подминете, но ние все пак решихме да се качим от там.


А като се качихме се откри гледката към града и телевизионната кула. За съжаление не успяхме да се качим до нея поради лошото време, а чухме че гледката е невероятна, така че тя остава за следващото ни посещение.


Предполагам, че една от най-често и най-посещаваните туристически дестинации е Белоградчишката крепост "Калето". Винаги, когато гледах филми и снимки за крепостта, се ядосвах, че все не стигаме до нея. И когато вече бях там... ооо, блаженство. Въпреки, че крепостта е реставрирана, тя е една от най-добре запазените крепости в България. Включена е в 100 туристически обекта и се поддържа изключително добре. Обявена е за паметник на културата през 1985г. Ако не се лъжа тя влезе в битка за едно от новите чудеса на света, но за съжаление не успя да влезе в класацията. Но пък за сметка на това клиповете и рекламата предизвикаха голям интерес. Входа за възрастни беше 5 лева.


За това място се носят много легенди и истории. На кратко (много накратко) историята е следната:
През I-III век римляните изграждат крепост, като използват факта, че скалите са трудно достъпни. Крепостта е била изградена с цел охрана на пътищата, които пресичали района и имали стратегическо значение. След това е била с отбранителна цел за римляните и византийците. В последствие е доизградена от българите, а след обособяването на Видинското царство, нейното значение значително нараства.
Крепостта е разширена в периода 1805-1837г. от френски и италиански инженери, които я преустановяват за огнестрелно оръжие. Била е силно използвана по време на Белоградчишкото въстание през 1850г.


Крепостта се състои от 3 двора, които имат възможност за самостоятелна отбрана и 2 главни порти - Видин капия и Ниш капия. Крепостните стени достигат височина до 12 м.

Поглед на югозапад:

Из лабиринтите на крепостта:




Най-високата точка на крепостта с българското знаме:



 Поглед от високо:

 А следващите снимки са от панорамата, която се намира над центъра на Белоградчик и обхващат част от скалните групи.


Белоградчишките скали са скална формация, изградена от скали, достигащи 200 м. и заемащи голяма площ - 50 квадратни километра. Четири групи скали образуват тази формация, като някои от скалите си имат свое име, спрямо това какво наподобяват - Мадоната, Момина скала, Орлов камък и т.н. Естествено, и за тези скали се носят много легенди и приказни истории, които ако попаднете на някой по-възрастен местен с удоволствие ще ви разкаже.


Скалите в района са се формирали преди около 230 млн. години. Скалите, които покривали района били заляти от водите на плитко море през периода Триас , което разрушило по-старите скали, довеждайки до натрупване на плътни пластове на дъното му. С времето водата ги заоблила, а  в по-късно време, когато целия комплекс се е нагънал и издигнал на повърхността, скалите били изложени на природните сили - вятър, вода, температурни влияния, растителна покривка, които ги оформили до сегашния им вид. Скалите имат различен цвят, но предимно червеникав, което се дължи на железните окиси в скалите.


  Опит за панорамна снимка, който смятам, че се получи доста добре :)


И за финал един приятел, който ни стресна с виковете си, но пък нямаше нищо против да ни позира, докато се хранеше :)


През цялото време до като обикаляхме имах чувството, че нещо голямо ме наблюдава. 
Почти във всяка една скала можех да видя оформено човешко лице, което в началото ми се стори страховито и доста мистично. Горещо ви препоръчвам, ако решите да посетите скалите и крепостта, направете го с екскурзовод. Винаги се събират големи групи, а нещата, които ще ви разкажат са доста по-любопитни и интересни от суровата информация в интернет :)
Като цяло бих описала преживяването като незабравимо. Просто това място те пленява и впечатлява по начин, по който и сам не можеш да си обясниш. Още един съвет от мен - не ходете във ветровито време, ако не си падате по екстремности.
 От центъра на града тръгва панорамно влакче, което може да ви закара директно до крепостта, а и да разгледате част от Белоградчик.

Нямахме време да посетим всички скални комплекси, астрономическата обсерватория, която се намира близо до входа на крепостта "Калето", телевизионната кула, както и пещера "Магурата", която е на 25 км . от гр. Белоградчик. Тя ще е задължителна дестинация за някой летен ден, тъй като е едно от най-впечатляващите и загадъчни места по нашите земи, и няма как да я пропусна.


Мога да ви разказвам още, и още, и още, но усещам как бързо съм се отнесла и публикацията стана километрична. Надявам се да ви е било интересно и приятно, а ако не сте посетили още Белоградчишките скали, ви препоръчвам горещо да си изберете един топъл, летен и спокоен ден и да се отправите на пътешествие към този загадъчен скален феномен.



Love you, 

XOXO









You Might Also Like

13 коментара

Zori D.. Предоставено от Blogger.

Follow by Email