Моята синя ваканция - Кемер, Белдиби, Хиераполис, Памуккале

15:53


Здравейте, здравейте!

Отново зачезнах, явно така ще е цяло лято - ту да съм тук, ту да ме няма... Ако следите страницата и блога знаете, че си взех почивка по-рано тази година - в края на май се отдадохме на релакс в Турция. Сега съм зарината с работа и ремонти за това и този пътепис беше отложен доста дълго във времето, но вече му е време да изкочи от черновите :)

Днес на кратко и с повечко снимки ще се постаря да ви заведа на няколко чудесни места в Турция. За съжаление обстановката там не е много спокойна, така че не мога да ви преопоръчам тези дестинации в този момент, но много силно се надявам нещата там да се стабилизират за да може повече хора да видят красотите на тази страна.

Белдиби - Club Salima


Както казах, ние пътувахме през края май, крайната ни цел беше Club Salima - ваканционен комплекс, който се намира в Белдиби, на около 40 км южно от Анталия. До Анталия пътувахме със самолет, тъй като разстоянието от България до там е доста голямо, а пътуването с автобус или кола до там за мен е пълен абсурд.


Club Salima е ваканционно селище (едно от многото в района), което е от типа "вили". Къщичките са на два етажа и са разположени в голям парк, който също така е ботаническа градина. Градинарите в комплекса бяха едни от най-старателните и работливи хора, които съм виждала - почистването на паднали борови иглички една по една според мен си е доказателство за пълната отдаденост и любов към работата, която вършат.


Като цяло комплекса за мен беше страхотен - чисто, подредено, всичко което е необходимо за почивката беше на лице. В комплекса имаше магазини, кафенета, барове, ресторанти... Аниматорите бяха на ниво и не ни оставиха да скучаем и за минута. Пълен релакс, всеки може да прави това, което поиска - да яде, пие, спи, да хваща тен, да се къпе в морето или басейна, да стреля с лък, пушка, да играе карти, тенис... пълна забрава на ежедневието и работата.
Всяка вечер имаше различни игри и представления, въобще аниматорския тим беше много добре сработен и ниво.


Локацията на комплекса ме впечатли също много. Комбинацията море-планина винаги ми е била любима, а извисените върхове на Тавридите "задърпаха" погледа ми като магнит. 


Морската вода е кристално чиста, но за съжаление беше доста студена, така че успях да я "усетя" само два пъти и то за съвсем кратко. Относно плажа - в комплекса нямаше истинска плажна ивица, както сме свикнали да е на нашето Черноморие. Тук има насипан пясък и чакъл, който след първата буря изчезва в морето. Може би това е единствения недостатък, който бих отбелязала.


Ако пътувате в тази част на Турция ви препоръчвам да го правите към средата на юни, защото тогава със сигурност времето ще е по-добро. Имахме няколко дъждовни и ветровити дни, които компенсирахме с разходки и разпускане в парната баня. Между другото хамам ритуала е задължителен тук и можете да видите сърдити физиономии ако откажете :)


Щях да забравя да ви разкажа за храната...ах, храната, ако можех щях да ям до пръсване. Е, всичко, което сте чували за храната тук е вярно. Големи майстори, голямо разнообразие на храната, а десертите няма да ги коментирам, то е ясно...Мога да кажа само, че се върнах с 3 кг отгоре.
Ако съм предизвикала любопитството ви можете да погледнете официалния сайт на Club Salima тук.


Кемер 


В един от онези дъждовни дни решихме да отскочим до Кемер - град на около 10 км от Белдиби. До там се стига най-лесно с маршрутки, които минават на 10 минути, така че ако сте в Белдиби и искате да стигнете до Кемер или Анталия - 2 евро е билетчето и за двете дестинации от Белдиби. Не използвайте такси - в повечето случай ще ви одерат.


Кемер е малко градче с много история и забележителности в района. Заради лошото време не можахме да отидем почти никъде - най-много съжалявам, че не успяхме да се качим на лифта до връх Тахталъ, намиращ се в планината Олимп на височина 2365м. Разбрахме, че гледката от там е невероятна, така че си го записваме в списъка за следващото ни пътуване до там, освен него в списъка влизат и вечният огън на Олимп и Фаселис (древен град).


Града е много чист и подреден, пълен с магазини и сергии, от които често изкачат продавачи готови да се пазарят на всяка цена. Внимавайте, почти е невъзможно да се откачите от пазарлъка :)


В Кемер водата е кристал както се казва, а централния плаж е чакълест и почти няма пясък.


Мястото, което ви препоръчвам да посетите ако сте в Кемер е плажа Moonlight, който е с чакъл и пясък, но изглежда страхотно. Около плажа има голям парк със заведения и много, много красиви цветя.


Там е и мястото където пихме турско кафе - много силно и с много утайка. Удари ме в петите това кафе... Между другото когато се движите в района на плажа може да ви се случи да ви спрат и да започнат да ви говорят разни неща, в много случай тези хора се опитват да ви вкарат в заведенията си, трудно е да им откажеш особено при реакцията им когато разберат от къде сте :)

Йераполис и Памуккале


От агенцията-посредник, която ни беше предоставена в Турция ни предложиха няколко различни оферти за забавление в района на Анталия. Разбира се, ние отдавна бяхме решили къде искаме да отидем така, че не беше трудно решението за екскурзия до Памуккале.
Цената на екскурзията от Белдиби до Памуккале ни излезе по 50 долара (с включен обяд) на човек, като е задължително и там да се пазарите - успяхме да си свалим по 10 долара от обявената цена.
Разстоянието от Белдиби до Памуккале е 300 км, които изминахме за около 3 часа (да, там карат като луди без значение от пътя), имахме няколко спирания по различни изби и магазини така, че пътя е някъде около 7-8 часа отиване и връщане. По този повод трябваше да тръгнем в 3 през нощта. Но пък хич не съжалявам, че бях спала само 2 часа :)


 На кратко за Памуккале и Хиераполис и защо за мен това е място, което непременно трябва да посетите, когато нещата в Турция се успокоят (дано е скоро). Памуккале в превод означава Замък от памук. Идва от белия цвят на скалите, които наподобяват памук или голям бял облак... 
Цвета на скалите, които между другото си имат наименование - травертини, идва от минералните води, богати на калциев карбонат, които текат върху тях и при изпарението им се получава варовикова коричка върху скалната основа, както и красиви тераси.


От далеч Памуккале не изглежда впечатляващо, но когато се качите върху хълма виждате реално за каква красота става въпрос.


Мястото е уникално поради съчетанието на природна забележителност със древен исторически град. Не случайно руините на Хиераполис и Памуккале са част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.


Хиераполис е древен град, основан през 261-253 пр.н.е. от династията на Аталидите. 


Градът бил много популярен сред римляните заради лечебните извори, които лекуват кожни болести и ревматизъм, а и не само. Самата Клеопатра е използвала града за свой вилает, като е използвала чудодейната вода за поддържане на красивата си кожа.


Хиеарполис многократно е бил разрушаван и възстановяван, в повечето случаи земетресения са сривали постройките, тъй като града е построен в силно сеизмичен район, което между другото допринася и за образуването на Памуккале, но за това ще четете по-долу.


През първи и втори век града е бил разширен, били са построени термални бани, фонтани, храмове и театри. През 1334г. града отново е бил разклатен от земетресение и сринат до основи. 


Града трупа множество исторически пластове - различни владетели, различни народи, различни събития...


В Хиераполос апостол Филип е прекарал последните дни от живота си, ето защо града е определян и като христянско средище през определен период от историята му.


Докато не се повили хора, които решили, че мястото е чудесно за строене на хотели. Да, преди да влезе в ЮНЕСКО целия район е бил застроен от хотели, движението с кола между руините не било нещо незаконно, ходенето по травертините с обувки и всякакви други гаври с това природно образувание не били проблем... ех, добре че от ЮНЕСКО са се намесили за да сринат всички постройки и да превърнат това място в такова каквото трябва да бъде.


 След като града и Памуккале стават част от ЮНЕСКО започва усилена работа по изграждане на музей, разкриване на нови исторически пластове, усилени разкопки, за да се стигне до вида, в който Хиераполис изглежда днес - подреден, чист, посещаван от хиляди туристи дневено... Разкопките продължават, очакваме интересни новини от там.

Ако пътувате с организирана екскурзия - поискайте минимум 3 часа за обиколка на града и поне час за травертините, ние имахме много малко време и не можахме да разгледаме целия град, но наистина е много голям и ако искате да го разгледате от край до край ще трябва повечко време.


След като разгледахме половината град стигнахме до площада с петела. Петела е символ на Дензили - окръга, в който се намира Памуккале и Хиераполис.


По-горе споменах Клеопатра - е, време е да ви покажа и извора на Клеопатра, мястото където според легендите тя се е къпела и е черпела красота от топлия извор, който между другото "бълва" газирана вода. Водата в басейна е топла, около 35-37 градуса, а дъното му е осеяно с руини и малки камъчета. Според някои източници руините по дъното са срутени в следствие на земетресение през 7 век.


Басейна, който виждате е бил част от хотел, който е бил построен на това място. Освен басейна са запазени съблекалните и няколко кафенета.


Входа за басейна на Клеопатра е 10 турски лири. Между другото, ако сте с организирана екскурзия билетите за Памуккале и Хиеараполис влизат в цената, но ако не сте нямам идея колко ще ви струва достъпа.


И сега най-вълнуващата част поне за мен, за това я запазих за накрая - осмото чудо на света или както искате го наричайте, но няма снимка, която да пресъздаде реално чувството когато се качите върху травертините и погледнете синьото небе и белите скали.


След влизането си в ЮНЕСКО е имало пълна забрана за влизане в басейните и ходенето с обувки върху снежно-белите скали.
В момента няма забрана за басейните, но не можете да ходите с обувки, за това се събувате и започвате да балансирате, защото травертините са доста хлъзгави, за това е задължително да се придвижвате бавно, колкото и да ви се иска да подскачате насам натам като малко дете :)


Защо това място е уникално и единствено?
По света има травертини на още няколко места, но те не са същите като тези. Белия цвят, който траветините са придобили се е трупал стотици години за да достигне до вида си. Днес тези травертини са силно замърсени - ако погледнете моите снимки и снимки от преди 20 години примерно ще видите разликата. Което ме навежда на тъжната мисъл, че някои ден това природно чудо ще изчезне, чара на памуковия замък може да се изгуби. 
Пресъхването на подхранващите извори също представлява проблем, който е трудно ще бъде овладян.


И все пак нека съм оптимист, докато текат минералните води от изворите в Хиераполис по скалите на Памуккале ще има травертини.


 Според някои изследователи, след едно голямо земетресение преди стотици години се е отворила пукнатина, по която са започнали да се процеждат водите от изворите в Хиеарполис надолу по склона. Тези води са богати на калциев диоксид и други минерали (извора на Клеопатра например, от който извира газирана вода, вкусна е между другото). След като се изпарил въглеродния диоксид се образувала варовикова обвивка на скалите и те станали снежно бели, като с времето кората се удебелявала за да изглежда така, както изглежда днес.


Терасите са резултат от същия процес и наброяват над 100 броя. 
Водата в басейнчетата е 34-35 градуса в горните, като надолу става по-студена, а дъното им е покрито с бяла глина.


И сега малко бяла красота...



  
Докато пиша тази публикация се върнах там, толкова зареждащо място е, че няма как да не искам да отида отново там. Относно лековитите свойства на водата - кожна алергия ми мина точно от 2 часа седене в басейна на Клеопатра и в терасите на Памуккале... дали помага и Клеопатра е била там - твърдо вярвам в това, защото се убедих.


 И с това завършвам тази така дълга публикация, а имам още толкова много да ви разказвам... Ако обмисляте почивка в тази част на Турция (района на Анталия) е добре да знаете, че цените са една идея по-високи от тези по западната част. Ако сте в района на Бодрум и съседните курорти непременно постете Памуккале, разстоянието е по-малко и цените са по-ниски, така че не изпускайте тази възможност. 

Като цяло мога да кажа, че се прибрахме с положителни емоции, пълни кореми, усмивки на лицата, няколко торби локум и щастливи спомени от ваканцията ни в Турция. Бихме я посетили отново заради доброто обслужване, чистотата, коректността и красотата на тази страна.










You Might Also Like

0 коментара

Zori D.. Предоставено от Blogger.

Follow by Email